Имам една позната,която един ден ми звънна по телефона и звучеше много отпаднала.Помоли ме да се видим,защото само с мен можела да сподели,това,което и се случва в момента.Поканих я в нас и тогава тя ми разказа,че имала малък проблем със своя приятел.От известно време се държал много студено с нея,почти не говорел когато се чували по телефона или по skype.Това я разтревожило много,защото не знаела на какво се държи.Може да си има проблеми,за които не споделял...и как като не говорил с нея.Тя не знаеше како може да направи,за да го накара да се държи с нея както преди.И аз не знаех какво да й отговоря,понеже моето положение беше почти същото....защото и аз не знаех какво да правя.
Когато свърши с нейния разказ аз се извиних,че не мога да й дам съвет.Тогава тя ме погледна сякаш ми се караше с поглед.Тя ми каза,че само за това,че е споделила с мен се почувствала все едно е свалила тежък товар от себе си.Не знам защо,но и аз се почувствах така.Може би защото и аз се чувствах така,защото и аз не знаех как да реагирам.Предложих й да държим връзка и всеки път когато имаше промяна в неговото отношение да ми звъни...но дори и да нямаше,беше добър повод да се видим и да си поприказваме.Решихме да си споделяме всеки един детайл от нашите "проблеми",можеше пък да намерим решението двете.Но до този момент нищо по-различно не се е случило,нито при нея,нито при мен....Но,всичко с времето си!
вторник, 4 август 2009 г.
Абонамент за:
Коментари (Atom)

