Приказка

Заспиваш ли?Май,че те събудих?
Прости ми че дойдох при теб сега!
Душата ми се свива от полуда
в прегръдките на своята тъга.
Самичък съм,а тъй ми се говори
устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди!Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти,ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от древни времена.
***
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се на връщал у дома.
Вместо сърце,под ризата си скрита,
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервании
само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хващал!
Човекът като дявола бил лош.
Ала един ден от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило с листа.
Заплакал той,за първи път обичан.
Заплакал той-разбойникът!Защо?
Какво стопило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат.
Една ръка,по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той на би откупил с нищо-
ни с обир скъп,ни с рязана глава.
***
Но ти заспа,а тъй ми е студено!
Туй приказно момиче,где е то?
То стоплило разбойника,а мене
ти никога не стопли тъй.Защо?

Дамян Дамянов

Обичах/м

Бях добра и исках и ти да бъдеш с мен.
Бях търпелива,но ти беше повече от мен.
Обичах твоя глас,твоя допир.
Обичах начина,по който ме наричаше.
Обичах да бъда с теб дори когато си зъл.
Обичах да бъда за теб целия свят.
Обичах да знам,че не можеш без мен.
Бях глупава да се доверя напълно на нещата,които ми говореше.
Бях достатъчно умна,да бренебрегна някои от тях.
Единственото нещо,което не мога да пренебрегна е това,че още те обичам!